Какво означава „Приказки от Сиан“?
Какво означава „Приказки от Сиан“?
Blog Article
Ноща тепърва почва, да видим до сутринта какво ще се случва.
Широкият Троянски проход захваща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни, колкото се отива нагоре, и заграждат като две стени пътя в многобройните му зигзаги. Из вътрешността на гората се разнасяха весели рулади от песните на славеи. Дръгливите загорски коне бавно, но бодро пристъпваха по каменливия и мъчен път, насеян с трапища, изрити от пороите. Те пърхаха от удоволствие, като поемаха с широките си ноздри прохладния и роден тям планински въздух. Заедно с възвишаването и панорамата на долината се разширяваше, гледката ставаше по-обаятелна. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. За да ми не бърка нищо на съзерцанието аз отпуснах поводника на коня и се оставих на инстинкта му.
Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:
Лошото е, че и моя директно хукна след тях и аз стегнат, да пазя гърба, някак успях да си ударя топките здраво и хептен ми се стъжни, извиках:
Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:
Достигнали до екстаз, двете момчета извадиха куровете си от Христина, тя клекна и пое в устата си ту кура на сина си, ту този на приятеля му.
Митко веднага започна да сипва водка в една чаша, а Жоро гледаше някак удивено и… странно.
Подари я за Коледа "Гордост и предразсъдъци" с ново издание на български Още от Книги
Един от тях, познатия Али чауш — чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин — улови чаршията — днес Търговска улица, — проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица.
Здрависали се, па захванал да го съди каква е тая лудост да пътува с потерята, да се излага на всеки миг на ужасна опасност.
Понякога точно този литераурен жанр ни кара да се замислим много повече, отколкото прочитането на цяла книга.
— Непременно: даже ще се смеся там със самата потеря. Но сбогом, да вървя и аз, че дружината ми отминува — казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал здравото си конче.
Но реших вече да се възползвам от ситуацията и ??????? ?? ???? продължавам:
Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен: